покрита със страх и спомени очаквах,

туптях и страдах,

и като наивна ц я л а т а

в ръцете ти се давах

пеперудите в стомаха 

или сълзи по възглавница позната?

гузна съвест в главата ми минава, 

и знам, и знам, че е края.

наивница, грешница съм

че успях да се излъжа

и отново теб да  търся

щом сама остана.

Ще съм силна, 

ще се смея, 

ще те искам, 

ще те копнея. 

Ще те имам, 

ще живея, 

ще обичам

и ще споделям 

Ще нараняваш, 

ще страдам, 

ще падам 

и отново ще прощавам. 

Ще намеря начин - 

и ще бъда, 

ще намирам, 

ще очаквам. 

Ще разбера 

и ще падна

и всички мен

ще обвиняваш. 

Ще ме загубиш, 

ще искаш, 

но аз ще продължа, 

а ти ще оставаш...

Колко е хубаво да разбереш, че през цялото време си бил безполезен и използван. (:

...love?

Душата ми обречено постила
завивката на любовта
и пламенна, и горчива
изпива неусетно мисълта.
'Какво ще каже? Дали така?'
въпроси без отговор очакван
чувства стреснати - разсъдък малко
хващат ме в дяволски капан.
Сърцето ми трепти като крило на пеперуда
и загубва се в розовия прах
лети, изчезва, появява се
и бива привлечено към някой грях.
Ала какво да правя че разтапям се
щом потъна в очите ти спокойни
и тялото поддава се
под целувките ти омагьосващи, безбройни?
Времето спира, реалността се разпада,
в прегръдките ти топли щом съм се предала
слънцето не мърда, тягостно чака
мен, преглътнала тъгата и любовта разбрала...

(PS: I love u.) 

Аз не съм маската безразлична,
нито пък тази забавна,
напротив -
сърцето ми бавно загнива
и болка, и радост не схваща.

Уморено, наранено, посивяло,
забравило за сините вълни в морето,
забравило нощното небе красиво
и  добрите думи са му
н е п о н я т н и.

Не разбира, не обича,
отдавна е било осакатено.
За живот нормален би копняло
ако сили имаше да може,
ако имаше още нещо... малко, синьо.

Помогни му ти, мозък мой,
възстанови го, прости му,
не бе виновно то за моите грешки
то само чувстваше, туптеше
за него мислеше си.

А сега го виж -  умира,
заедно всичко с него,
опитва се да продължи,
да бъде ново, като преди.
Да усеща допирът на всяка дума...

(save me from my hell.) 

когато спира да ти пука...

хората казват, че някога идвало време
когато спира да ти пука
когато просто знаеш, че каквото й да правиш -
то не струва.
когато сърцето ти бавно по-бавно умира
и се свива,
когато не виждаш в нищото - нещо,
когато се отказваш от всичко.
ала защо това е толкова трудно, непонятно
стряскащо дори.
безболезнено, горчиво и леко жалко -
да очакваш от бездушието някой да те избави.

и щом разбереш, че такъв няма 

сам се превръщаш в студен камък. 

И осъзнах, че истински приятели не съществуват...

...само лъжливи и двулични интриганти, които перфектно усвояват изкуството да мамиш.